Автор Мирела Костадинова Александър Хаджик е интересна личност на своето време, съчетала

Автор Мирела Костадинова

Александър Хаджик е забавна персона на своето време, съчетала в себе си знание и храброст, които приживе смятал за съществени човешки добродетели. Името му е съвсем забравено в историята ни.
Роден е към 1822 година, само че може би и по-рано в Русе. Баща му е прочут русенски търговец – Хаджи Русев, който го научил на свободолюбие. Александър от дете имал способности, имал тънка сензитивност, увличал се в лирика. Носел несъгласия в характера си, което дефинира житейските му пътища. Смел. Взискателен. Прям. Но с лирична и нежна душа.

Александър Хаджик учи в Атинската гимназия. Той е възпитаник на Сарафис, същински ерудит, представител на гръцкото възобновление, величие в науката, наследник на известния лингвист Георгиос Сарафис. Друг негов български възпитаник по това време е Георги Атанасов от Свищов, бъдещият министър на образованието в държавното управление на Тодор Икономов, първото държавно управление на свободна България.
След солидното обучение, което получава в Атинската гимназия, Александър Хаджик продължава с науките в Париж. Записва се в Сорбоната. Той към този момент познавал името и творчеството на смелата и предизвикателна писателка Жорж Санд, отказала „ Почетния легион “, препоръчан ù от Наполеон III с думите: „ Виждате ли ме с тази панделка върху гърдите. Бих имала тип на гостилничарка “.

В своя дневник Александър Хаджик написа: „ 14 април, вторник, 1834 година В кафене „ Ришельо “ срещнах популярната Жорж Санд. Беше облечена в небесносиньо сако, бежова жилетка, кафяв голф на черни райета, обута в спортни жълти мъжки обувки и зелен кариран каскет, наклонен на тила върху свободно спускащата се коса, довършваше тоалета. В ръцете си държеше дебела, мощно извита димяща лула. До нея седеше грациозен мъж с нежно, одухотворено лице. Моран ми сподели, че това е огромният стихотворец Алфред дьо Мюсе, чиято прелестна поема „ Октомврийски нощи “ преди малко прочетох “.

По това време Жорж Санд към този момент е издала известния си разказ „ Индиана “ (1832), разделила се е със брачна половинка си, отдала се е на бурния си живот и на любовни връзки. Сред тях и тази с Алфред дьо Мюсе – френски стихотворец и драматург. Тяхната буйна връзка стартира през 1834 година Навярно българинът ги среща в кафене „ Ришельо “ таман в тази година.

Александър Хаджик е впечатлен освен от Жорж Санд, само че и от нейния обичан мъж. По-късно превежда от френски на румънски и български език „ Възпоминание “ – поема от Алфред дьо Мюсе.
Българинът нееднократно скита по парижките улици и кафенета с вяра да види писателката още веднъж. С приятеля си споделя, че тя е ослепително и блестящо събитие, откровено ù се възхищава, както от всичко обвързвано с нейното име. Повече не съумява да я види.
Жорж Санд и Алфред дьо Мюсе отпътуват на пътешестване из Италия. Във Венеция Мюсе се разболява. Жорж Санд му изневерява с лекуващия го доктор Пиетро Паджело. Мюсе се завръща самичък в Париж и слага комедиите „ Продавачът на свещи “ и „ С любовта смешка не трябва “. Отношенията им завършват през март 1835 година, а на идната Мюсе написа известния си разказ „ Изповедта на едно дете на века “, отдаден на нея.

Българинът и по-късно следи творчеството на Жорж Санд. Той е буен обожател на литературата, чете исторически книги и биографии на известни персони. Имал огромна библиотека с типичен творби, която след неговата гибел е разпиляна.

Като младеж бащата на Александър Хаджик – хаджи Русев, го готвел за боен под въздействие на приятеля си граф Павел Кисельов. Изпратил го в Атина, с цел да научи добре античните езици. Капитан Хаджик знаел: румънски, гръцки, френски, съветски, турски, британски и латински език. В писмо до майка си написа: „ Книгите са моя наслада и съвсем единствена компания. Скучая единствено, когато съм заставен да се разделя с тях и постоянно се връщам при тях на драго сърце “.

Александър Хаджик отпътува от Париж през 1846 година Румънският княз Михаил Стурдза му предлага професорска катедра в Румънската военна академия и чин капитан. Той приема и скоро печели престиж и положително състояние. На 30 ноември 1852 година се венчава за Замфира – изискана и културна жена, която го следва правдиво до края на дните му.
Започва Кримската война през 1853 година Капитан Хаджик е убеден, че най-накрая е настъпил решителният миг за освобождението на България. Напуска професорското си място в Румънската военна академия, оставя и фамилията си, с цел да стане част от назряващите събития.

По самодейност на капитан Александър Хаджик и лекар Иван Селимински е основан Букурещкия комитет, който оформя отряди от български емигранти. Членове на този комитет са известни българи в Румъния по това време – Христо и Евлоги Георгиеви, Николай Палаузов, доктор Иван Селимински, Константин Чокан, Христофор Мустаков, Иван Бакалоглу, Александър Хаджик.

Букурещкият комитет е учреден на 9 май 1854 година На първо място в остарял лист стои името на най-големия донор Константин Чокан от село Арбанаси с 10 000 златни гроша. Следващото име е на Александър Хаджик с 8 000, Христо Георгиев с 6 000, Иван Бакалоглу и Христо Мустаков с по 3 150. Всички тези родолюбиви българи дарявали парите сякаш за небогати съотечественици „ и за други национални изгоди и потребности “.
Александър Хаджик се употребява с огромен престиж измежду членовете на Букурещкия комитет. Той подвига доста български емигранти, „ които биха могли да възбудят други свои съотечественици към деяние в България, по този начин щото съотечествениците, поразявайки турците с въоръжена ръка, да могат да придобият права за народа “ – споделя Николай Палаузов.

Хаджик написа писма до известни българи да се включат в доброволчески отряди. Той желае всенародно въстание, в съгласие с настъплението на съветската войска, което ще даде право на българските представители при сключването на мира да показват всички значими въпроси, свързани с главния – освобождението на България.
Тъкмо по това време Александър Хаджик се захваща с превода от френски на румънски и български език на поемата от Алфред дьо Мюсе - „ Възпоминание “.

Той е единствено на 30 години, само че е убеден, че мощно обича България и ще се бори за нейното избавление.

Руският общоприет щаб назначава военачалник Иван Егоров Салос да управлява волонтирите през 1853-1854 година Негови заместници са капитан Хаджик и доктор Селимински. Записват се доста доброволци в дома на Янко Грящуряну. От тях се образуват пехотни и кавалерийски елементи.
Започват борби. Капитан Хаджик е в окопите край Севастопол и понася офанзива след офанзива от англо-френските конни и пехотни елементи. Врагът не съумява да издържи контраатаката... Капитан Хаджик е награден с медал „ Анна на шия “. След Кримската война той още веднъж се връща в румънската войска.

През 1856 година отпътува за Гърция. В това време битката за обединяване на гръцкия народ е в разгара си. Отношенията с Турция, заради Критското въстание, са обтегнати. В Атина българинът се среща с Никитас Туркофагос – героят от Дервенакия и Навплион, който дружно с генерал-майор Хаджи -Христо и конницата му разгромяват войската на турският паша Драмалията.

Капитан Хаджик държи тирада в атинския парламент, в която споделя: „ Българският народ ще продължи битката за освобождението си от турската робия. Той знае, че една власт, която няма за основа националното благоденствие, е закононарушение, което би трябвало да бъде отстранено със силата на оръжието. Ние няма да откажем, а ще приемем всяка помощ от други нации, която е в полза на нашата национална гражданска война, в полза на нашата поробена татковина “.

От постройката на гръцкия парламент българи, участници в гръцкото въстание, студенти и възпитаници го изнасят на ръце. Речта му е отпечатана във вестник „ Век “ с коментар от Йанис Филимон, историк на гръцкото въстание.

Капитан Александър Хаджик умира през 1864 година от патрон, останал в тялото му от времето на Кримската война. Делата му през днешния ден са забравени…